Борис Дрангов – живот и дела

Из книгата на проф. д.и.н. Тодор Петров 
 „Борис Дрангов. Живот и дела” 

С., 2017, 160 стр.

 Има личности в българската история, за които никога не е достатъчно да се пише и говори. Достойно място сред тях заема полковник Борис Стоянов Дрангов – виден български военачалник и възпитател, военен теоретик, преподавател и изследовател, психолог, писател и публицист. Той е и един от дейците на македоно-одринското освободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., в двете Балкански войни от 1912–1913 г. и в Първата световна война 1915–1918 г., който загива за свободата на Македония и за обединението на отечеството.

За неговия жизнен път и дейност като офицер – командир, педагог, преподавател, писател и историк, за военнотеоретичното му наследство, вече съществуват изследвания и публикации.Издадени са също спомени, посветени на полковник Дрангов, а също различни документални свидетелства, свързани с неговата личност. Независимо от направените проучвания обаче и досега все още не е написана цялостна научна биография за жизнения път и дейността на Борис Дрангов, а изследователите на неговия живот и дело продължават да са в дълг към големия български патриот.

 Незначителен е и броят на публикациите, посветени на дейността му за освобождението на Македония и за участието му в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Участието му във войните за обединение на отечеството (1912–1918 г.) също е напълно неизследвано и забулено в неизвестност и все още представлява terra incognita за българската история.
  Затова и целта на настоящия биографичен очерк е да се осветли в максимална степен ролята и участието на полковник Борис Дрангов в освободителните борби на македонските и тракийските българи, водени в края на ХІХ и началото на ХХ век, дейността му за освобождението на Македония и обединението на отечеството, участието му във войните от 1912–1918 година, а не на последно място и неговата роля и място в българската армия като командир и военачалник, като преподавател и възпитател, като организатор, военен теоретик, изследовател и публицист.

СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор……………………………………………………………………………………. 5
Родно място и юношески години………………………………………………….. 7
Юнкер във Военното училище ……………………………………………………..  12
Начални стъпки в офицерската кариера……………………………………… 18
Първи досег с освободителното движение………………………………….. 27
Комита в Македония…………………………………………………………………… 36
В Генералщабната академия……………………………………………………….. 41
Преподавател на бъдещи офицери……………………………………………….. 50
Отново в редиците на освободителното движение…………………….. 59
Участник в балканските войни 1912-1913 г…………………………………. 64
В търсене на истината………………………………………………………………. 75
Дружинен командир…………………………………………………………………….. 80
Начело на 5-и пехотен македонски полк………………………………………. 84
Началник на Школата за запасни подпоручици……………………………. 98
На Северния фронт…………………………………………………………………….. 113
Завръщане в Македония……………………………………………………………….. 128
Последна почит…………………………………………………………………………… 141
Дрангов в народната памет       146
Advertisements

142 години от рождението на Парашкев Цветков

 

„Любовта към отечеството е най-божествената музика на света!”

 18601429_1906229286319203_1741870790_n

Парашкев Тодораки Цветков е роден на 20 май 1875 г. в Плевен, в семейството на Стоянка и Тодораки Цветкови. Баща му се занимава с търговия, но непримиримият му дух често се проявява.
Още невръстно дете, едва двегодишен, несъзнателно малкият Парашкев става свидетел на бурните събития, които се разиграват по българските земи . Родният град на бъдещия революционер се оказва един от ключовите  за изхода на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Въпреки глада, мизерията, ужаса и несгодите, които са ежедневие за плевенчани по време на продължителната обсада на града, той и семейството му успяват да оцелеят.

Началното си образование Парашкев получава в плевенското трикласно училище, а по-късно завършва гимназия в София.  Растейки в духа на следосвобожденската епоха, той посвещава две години от живота си на учителстване  из плевенските села. През 1897 г. П. Цветков заминава  на Запад, за да последва голямата си страст – музиката. Първоначално се записва да следва в Прага, а след това в Дрезден, където завършва с висок успех консерваторията.

18618539_1906229326319199_1409772274_o

Завръща се в родния си град, където работи като учител в местна гимназия. През 1902 г. заминава за Битоля, където продължава учителската си дейност и започва революционната, влизайки в състава на ВМОРО. Благодарение твърдата си воля и убедително слово бързо добива популярност сред населението и се налага в местния комитет. Доказателство за силното му влияние е избирането му за районен войвода на Битолски окръг през същата година.   Денем се проявява като агитатор, нощем като революционер, едновременно четник и учител. Там Парашкев Цветков организира кръжок, където пропагандира идеите на революционната борба. Той се превръща в любимец на учениците, един от тях в своите спомени за него пише: „знаехме, че пътува отдалече… неговото родно място е на север от гордия балкан, че – нашият учител по музика – идва, защото ни обича, защото обича тази велика мъченица, която ний наричаме македонско отечество…  за мен още звучат думите му: „Любовта към отечеството е най-божествената музика на света!” И как обичахме ний този учител”.

Парашкев Цветков след като е  заподозрян от турската власт  се налага да премине в нелегалност. Оглавява районната чета, а на Смилевския конгрес ( 2–7 май 1903 г.) е изпратен като делегат Битолски окръг. Избран е за подпредседател на  заседанията в Смилево, заедно с Георги Попхристов. В разискванията Цветков е сред дейците, изказали подкрепа за вдигане на въстание, предвид ситуацията в Битолски окръг.

През нощта на 20 срещу 21 май 1903 г., преминавайки с четата си на път към село Могила, е забелязан от турската  полиция, която започва преследване на четата. На следващия ден  21 май  са обградени от турския аскер.  В сражението П. Цветков е смъртоносно ранен, повечето четници загиват, сред които дядо Андрей Петров и Димитър Филдишев, малцина успяват да се спасят. Френският кореспондент Лудвиг Ного свидетелства за събитието и в частност за храбрия войвода: „наблизо лежеше тялото, почти непокътнато на един мъж. Очевидно той е бил хвърлен от колата, с която е бил пренесен и е паднал в чудесно положение – с ръце кръстосани за последен горещ позив… Главата му бе прекрасна, глава на образован, или по-скоро интелигентен човек и артист”.

Песен за Парашкев Цветков и неговите другари

18641896_1906229249652540_1470879831_o

Парашкев Цветков умира в името на една възвишена идея,  оставяйки дълбока следа в революционното движение и народната памет. В родния му Плевен неговото име носят Македонско културно просветно дружество и читалище, които отбелязват тържествено рождението на Парашкев Цветков всяко година.

Михаела Йосифова

 

 

 

 

Един поглед върху положението на българите в Османската империя през 1897 година

Представяме на вашето внимание един поглед на българските преселници от Одринска Тракия за положението на техните сънародници в Османската империя през 1897 година и за официалните отношения между Османската империя и Княжество България през същия период. Текстът е публикуван на 30 октовмри 1897 г. във вестник „Странджа“ – орган на дружество „Странджа“

„Всички вярващи виждат и с удоволствие констатират, че отношенията на България с Турция, официално са превъзходки и сношенията на правителствата им са дружелюбни, но така ли е във вътрешността на Турция?
Такива ли са отношенията и във вътрешността на Турция? Такова ли е положението на робското население в тази варварска държава?

Ако някой е по-близо до това клето население; ако някой може да проникне в душата и сърцето, с кръв обляти, на тази злочеста рая, със силата на всичкия свой глас ще извика: „Боже, има ли правда в този бял свят? Има ли искреност и откровеност у човечеството? Не е ли всичко потънало в подлостта и тайнствеността?!“. Та какво общо имат официалните добри или лошави отношения на политически живеюща България и Турция с ония смъртни останки на полуизгнилата поробена България (Македония и Одринска Тракия)? Никаква – абсолютно! На поробена България турската власт й затваря училищата и й скверни черквите; в нея непосилен терор владее; тя политически и религиозно се тиранизира – що е имот, що е живот, що е чест? – не се знае; а ние се радваме – ликуваме до небесата, че официална България поддържа добри отношения с Турция, и се забравяме!

Между това в Турция, особено в Одринско, Ахмед-Вефик-пашовата система е в пълното си развитие, е в пълния си разгар. Установени са поголовните затвори, изтезания и бесилки; препълнени са затворите с невинни българи; честта на всички, без разлика от пол, от най-малкото пеленаче до най-стария белобрад старец и до най-беловласата баба, са подхвърлени на най-гнусно поругание и изнасилване… В това ли се състои добротата на българските отношения? О, вие маскирани демони, засрамете се! Стреснете се!“

Клуб „Даме Груев“ взе участие в поклонението пред загиналите български военнослужещи в с. Ново село, Македония

На големия християнски празник Гергьовден – Ден на храбростта и празник на Българската армия стотици българи от всички краища на българските земи взеха участие в тържествената церемония провела се на  българския военен мемориал в Ново село, Рeпублика Македония.

Поклонението започна със заупокойна молитва, водена от Негово Високопреосвещенство Струмишкият митрополит Наум, последвана от приветствия на официалните гости на събитието – д-р Милен Врабевски, Председател на Фондация Българска Памет, Росен Плевнелиев- Президент на България (2012-2017), д-р Андрей Ковачев – Член на Председателството на Европейския Парламент и г-н Иван Петков- Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Македония.

В рамките на церемонията бяха наградени ученици от ОУ „Никола Вапцаров“, гр. Струмица, участвали в конкурса за есе на тема „Съдбата на героите от 11-та пехотна Македонска дивизия – зов за мир и наш дълг за бъдещо развитие”.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя от Националната гвардейска част на Република България и от участниците в поклонението.

В българско военно гробище са погребани 71 военнослужещи загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Те са служили предимно във Втора пехотна тракийска дивизия и Единадесета пехотна македонска дивизия.

Поклон пред паметта им!

Филиалът на МНИ в Благоевград и младежкото дружество „Даме Груев“ ще почетат паметта на Гоце Делчев

Филиалът на Македонския научен институт в Благоевград и Младежко дружество „Даме Груев“  при МНИ ще се включат в официалното отбелязване на 114-годишнината от смъртта на Гоце Делчев в областния град.
Предвижда се в памет на българския революционер да се проведе шествие, което ще завърши  с полагане на венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев.
По-рано днес, от 13.30 часа в зала 201 на V корпус към ЮЗУ „Неофит Рилски“- Благоевград беше прожектиран филма „Още ли бродиш“, разказващ за съдбата на тленните останки на Гоце Делчев след неговата смърт в с. Баница и съдържащ уникални кадри, непоказвани досега.

sasas